Иван Вазов - Грамада

Тъй като темата за грамадата, омразата и отчаянието от един самозбравил се човек става все по-актуална, публикувам част от поемата „Грамада" на Иван Вазов. Пълният текст на стихотворната форам, можете да намерите в сайта слово.бг

Стиховете са написани през 1879 в град Берковица, където патриархът на българската литература е назначен за председател на Окръжния съд (7 март 1879 — септември 1880). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата „Грамада" и неслучайно подзаглавието е „Поема из шопския живот". Да шопската действителност явно винаги избутва по един Цеко отгоре.

За какво се разказва в поемата Грамада?
Поемата е посветена на любовта между Камен и Цена, дъщеря на селския кмет Цеко, чието имане няма брой, ни мярка

Богат и имотен:
Горите му не се знае
До де се простират.
Царски данък – пот сюрмашки
На полвина крие.
Другар на хайдуци
Всяокой тачи го, че той е
Кмет и чорбаджия;
А псувните зад гърба си
Цеко ги не чува...

Тъй като баща е против любовта на младите, те решават да бягат, но майката на Камен (също като моята) е силно притеснена:
– "Какво казваш ти – да бягаш?
Ти не знайш ли Цеко кой е?
Въпреки това, докато „дърт Цеко" се гощава с арнаутин и изедник Паша, щерка му бяга.
И разбуди се селото,
Шопите тръгват потеря с кмета. Хайката е по петите на влюбените и те бягат през „урви ронливи". И „потерята наваля" така че младите се разделят и Цена бива заловена.
И тъй Цеко зли прокуди
Тез души, що любят,

Скоро село потрепера
Цена станала туркиня,
А Камен хайдутин.
Окаяха горко Цена
И проклеха кмета.
Намразиха още повеч
Селяните кмета.
– "В Цека бяс влезнал е", думат
"За греха му Бог въз нази
Огън ще да пусне."
Три месеца дъжд не капна,
Стана страшна суша,
Не е край: таз поразия
Цеко я довлече

Злоба дига, дето мине
Цеко и се мерне

Змия да бе, Те я биха
С камъни пребили,
Ала Цеку що да сторят?
Той е силен и със турци

За това решили „местните" и се спогодили, и излезнал попът,
В земя кол побива
И зачете глухо Молитва ли, клетва ли
И отстъпи от колеца,
Наведе се леко,
Камък зе, фърли и рече:
"Проклет да е Цеко!"

От тогава край туй място всеки все същите думи казва и същото прави

Убоя се Цековата
Душа нечестива.
И да спре не може Цеко
Ни с псувни, ни с глуми
Таз грамада да не расте
Със страшните думи.

Той стопи се. Лицето му
Бладнина покри го
Че когото Бог накаже,
Светът не прощава

Мисли, мисли дълго Цеко,
Па скокна, във град отиде,
Набеди селото,
Че прибират комити. Турци съответно нападат къщите с щикове и пушки.

И се готви той селото
Сам си да запали.

Но тогава Дядо Иван пристига с гръм и се разбягват турците душмани. Цеко тръгва да бяга, но и него го погва потеря...

Развръзката е драматична като в народна песен, но каква е точно – сами разберете.

Всяка прилика с действителни лица и събития от нашето съвремие e случайна.